След сложният ритуал по възкресяване на собствения ми Blog, състоящ се в безплодни опити(без последния) да си припомня admin-ската парола, отново се отдавам на словоизлеания.

Вече съм и по-стар. Още една година спечелена за спомените. Още една още по-стабилна версия на WordPress. Още една битка с цигарите и още, и още …

Равносметка не успях да си направя, никога не ме е бивало и едва ли някога ще мога гордо да погледна назад и да се усмихна на сътвореното от мене. Предстоящото винаги ме е вълнувало повече. А може би не съм постигнал нищо и затова се оправдавам, че не мога да си направя равносметка. А всъщност ме е страх или ме е срам от факта колко малко усилия влагам в градивна насока. Както се вижда депресантските ми наклоности са ме последвали и в 2005. Меланхолични размисли. Лайна с една дума(извинете ме за израза).

Работата като по чудо върви. Имаше доста натоварен период, през който се налагаше да жонглирам с по няколко проекта, но обладавайки невероятна дисциплина(криеща се в сложни упражнения на източни техники), успях да се измъкна без лоши последствия(дори обратното). Смених си GSM номера, безотговорно губейки последния поради нередовно зареждане на ваучера. Ако четете тези неща, те са предназначени за времето, когато ще карам склерозата. А навън вали, вали, вали … София, София, мой малък Лондон. Ако бях суеверен щях да си помисля, че Господ ни се сърди. Но не съм.

Доста дълъг post стана, като се има впредвид, че не съм писал от доста време. А и бързо се изчерпвам, дори още преди да седна да пиша.