От доста време се чувствам леко дезориентиран, относно следващата стъпка, която трябва да направя. Стъпка, която би разкрила смисъл за мене. Тъпча бавно на едно място и се въртя, и лека полека си дълбая една дупчица от която трудно ще мога после да изляза. Дори не мога да се похваля, че съм депресиран. Затворник съм на ежедневни увлечения. Малко по малко цедя живеца си, наливайки го в празни занимания.

Да имах враг като хората, чиято мутра да размажа … Но нямам. Сам съм си враг. И мълчание е единственото ми оръжие. За съжаление оръжие с което не умея да боравя добре.

Златни верижки, сватбени халки, онлайн казина … Нищо не спира spamer-ите да катeрят по-изгодни позиции в търсачките. Безполезният ми Blog за пореден път бе старателно залят с дузина тъповати анонси, само че този път за много кратко време. Колкото и да ми е неприятно ще трябва да наложа цензура и ако случайно някой реши да плесне коментарче:(моля ви сестри и братя айде малко да ме уважите:) ще го види едва след като се убедя, че не е спам. Искам да побързам да ви зарадвам, че дори и да решите да ме попсувате заради някакви несъответствия с моите убеждения или дори просто ей така за спорта, това няма да бъде редактирано от моя страна. (more…)

След сложният ритуал по възкресяване на собствения ми Blog, състоящ се в безплодни опити(без последния) да си припомня admin-ската парола, отново се отдавам на словоизлеания.

Вече съм и по-стар. Още една година спечелена за спомените. Още една още по-стабилна версия на WordPress. Още една битка с цигарите и още, и още …

Равносметка не успях да си направя, никога не ме е бивало и едва ли някога ще мога гордо да погледна назад и да се усмихна на сътвореното от мене. Предстоящото винаги ме е вълнувало повече. (more…)

Мнооо яку е да блогваш. Гледам с гордост какво съм сътворил с кървава пот и CSS. Лелелелеле. Аз съм бил бая голям разбирко. Тъй като съм изчерпал цветущия си език в спорове с колеги, а вдъхновението за мене се е превърнало в утопия, ще ви занимавам с тъповати възклицания и простички страсти и вълнения. Следва пример: Ауууууу, бахти кав съм изрод.

Тъй като тайничко съм си обещал да барам по нещо по BLOGа, на дневен ред е задачката да напълня с линкове менюто “FRIENDS”. Аз по природа съм леко социопатичен и неатрактивен, та приятелите са ми малко и се сблъсквам със следната дилема - “Как по дяволите да напълня секцийката?”. (more…)

Не мога да разбера себе си. Замислено, унило призрачно чучело плуващо по течението на живота. Винаги със заиграно въображение, слепящо мимолетни парчета, пресъздаващо един сюреалистичен очерк на неродена личност.

Мисля за небитието, за духа, за сетивата. Колко са лесни за манипулация нашите сетива. Знам че е друга тема, но не мога да избягам от мислите си, всяка е като буйна река, която ме грабва и преобраща във вихъра на жаждата си да БЪДЕ. Сърфирайки със собственото си съзнание, достигам до незавършени и мимолетно уловени истини. Прескачайки като развален грамофон, съзнанието ми се опитва да докопа смисъла на всичко, но той винаги успява да избяга, да се присмее на моето простичко разумче. (more…)

Не мога вече да си спомня кога спрях да се опитвам да подредя мислите си. Винаги разхвърлени те са като слънчеви проблясъци върху развълнувана водна повърхност. За момент ми се струват лъскави и важни, но после незнайно как си отиват, отстъпвайки място на предхождащите ги. Понякога е бурно, понякога привидно спокойно, но никога в пълен покой. Медитацията е нещо, което се дава само на просветени, но аз за съжаление все още трябва да се боря с вътрешния си глас. Той не спира да ме подсеща колко е неуморим в опитите си да внесе разум във всичко, което е в досег със сетивата ми. За да го преборя е нужна непозната за мене концентрация. Не искам да цикля върху философски понятия, колкото и изтънчени да са те. (more…)

Та партито се състоя и беше добре полято с еднолитрова Finlandia. Изборът на марков алкохол ме олекоти финансово, но пък обстановката, музиката и алкохола бързо ме хвърлиха във вихъра на бушуващите страсти, които бяха подсилени с два усилвателя Dynacord по 1 киловат всеки. На фона на блицовете изпъкваха старинни железни полюлеи. Таванът беше висок. И беше пълно с циклопатични типове, които създаваха впечатление на изпаднали в транс индианци или просто на развалени роботчета. След втората водка в цялата тази техно-готик обстановка, взеха да ме нападат натрапчиви визии как батко Blade ще влезе с типичната си невъзмутимост и ще ни накаже(трябва да спра филмите) пак с типична невъзмутимост и хладни оръжия. (more…)

Обичам петъците, особено края на работния ден и особено вечерите. Само тогава не ми се налага да се съобразявам колко е часа и колко сън ме очаква. Тази петъчна вечер цайсите ми отидоха по дяволите. Опасявам се, че главата ще започне да ме цепи яко. Всъщност не е петък вечер, а е събота и е пълнолуние. Чудя се дали да си направя ‘салата’. Може би ще го сторя. Налага се. Само салатата ме изпраща там, където постоянно искам да бъда.

Мартича отново ми напомня за hometrip. Още една недовършена идея. Нямам време, а понякога и сили, да държа буден ентусиазма си. Винаги искам да започна нещо ново. (more…)